Защо?

Летящите апарати, по-тежки от въздуха, са безспорен триумф на Героичния Материализъм. Постановката Да покорим Природата е основната идея. Защо? И да летим. Добре! Но защо срещу природата? Да доминираме?Защо? За да сме герои!?Защо?

Инструментът е приставка и приложение към дизайна на човешкото тяло. Нашият европейски светоглед изначално залага на създаване на инструменти, разширяващи хардуера и софтуера на човешкия дизайн. Началото на културата ни е умението да палим огън, за да поддържаме параметрите на температурния си баланс, да си строим колиба- поради липса на черупка и да удряме с тояга поради липса на рога и копита. И така, и така, докато постъпателната ни еволюционна верига от инструменти и технологии стигне до интернет. В парадигмата на Героичния Материализъм и тялото, и ума са инструменти. И човека даже.Защо?

В един друг подход, в основата лежи идеята за разширяване чрез осъзнаване на човешките възможности до пълното сливане с Tоталното Съзнание и Духа. Там Интернет е образа на Акаша. Базовият софтуер е определена система от практики в познанието, или както е известно, Йога. Сетне с напредването на практиките и осмислянето, индивидуализирате системата с ваши приставки и приложения. Летенето с физическото си тяло, със все гащите и шапката, е просто страничен ефект - прочетете биографията на Миларепа. Така че, когато някой ни поставя цел и ни посочва начин, да го питаме Защо?Защото Властта е способността да определяш цели. Управлението е умението и способността да я осъществяваш чрез начин.

Аз съм художник, което е вид социално премлив вид Йога и не правя ценностна разлика между двете доктрини и произлезлите от тях цивилизации. Защо да летим? Много просто! Защото ни харесва.Затова.

Ето, вижте летящия хотел на един от най-влиятелните британски дизайнери NickTalbot  от 2010 година. Той е и добър менажер - проектите които управлява са за над три милиона паунда всеки.

 Четох преди време, че най-очарователният син на Жул Верн, Ричард Брансън, му възложил интериора на леталото на Върджин Галактик Лудата глава Сър Брансън опита да обиколи кълбото с балон за по-малко 80 дни. 

Защо да е леталото по-тежко от въздуха? Какво не ви харесва в това? Кой самолет ще ви предложи това чувство за простор удобство и комфорт?

Най ми харесва обаче SolarShip. Преди няколко години спечелиха финансиране от Канадското правителство за проекта си. Както знаете от училище още, Канада има огромна и рядко населена територия с безбрежни гори и образовано население. Транспортните проблеми които проектът SolarShip блестящо решава са:

• Просто ефективно и достъпно ндивидуално транспортно средство;
• Не се нуждае от пътна и енергийна инфраструктура;
• Има неограничен обсег на плаване;
• Управлява и поддържа се по-просто от автомобил;
• Съпоставимо е с камион е като товароносимост;
• Напълно екологично;
• Ползването му доставя удоволствие, без да пречи никому;

Аз си писах с екипа по времето, когато вече бяха в етап на комерсиализация и имаха три модела - най-малкия беше с до 1 тон товар, 4 пътници и 1000 километра обсег, а най-големия беше 20 тона товар и неограничен обсег на плаване. Зададох им няколко конкретни въпроса, на които ми отговориха с повдигане на вежди.

  

Революционното за мен се вижда в съпоставката с присъщите ни представи и ежедневие... Добър джип от два тона харчи 10 литра бензин на 100 километра разстояние. Аз тежа заедно с компютъра 100 килограма. За да пропътувам 100 километра машината ще изгори за мен едва 5% от горивото. 95% изгаря тази транспортна, икономическа, социална и политическа система . Да не пропуснем разходите и усилията за пътища, комуникации и енергия. За правителства. За войни. Ужас.И на тази ефективност, като добавим утопията, че всичко е за всички, как да няма война за ресурси? Но да не се питаме защо. 

Екипът на СоларШип

Кой инвестира в СоларШип?

Клипът на Локхийд Мартин се казва Няма Път- Няма проблем.  

Говоря за летене, а с това “защо това, защо онова” стана доста тежка писаницата.  Полета на Вдъхновението е необходим на моята Муза защото има изпити. Да я подкрепим с  Полета на фантазиите.  
    

  

Читалня за книжни плъхове

В Естония, Художествената Академия има традиция, студентите първа година да проектират и изработят структура като групов проект. Проектът, който ще бъде осъществен, се избира измежду всички проекти, представени от първокурсниците. Печелившият дизайн тази година е

"Читалня, която осигурява оазис за книжните плъхове, които искат да избягат от забързаното си ежедневие сред страниците на фантастика и фентъзи."

Дизайнът на READER Shelter е относително скромен отвън, но веднага след като влезете, външната форма на паралелепипед се превръща в пещера за бягство за всеки запален читател. Наслояването на обли контури вътре в приюта е асоциация за страниците на книга, които се превръщат плавно от стена в пейка, на която могат да седнат 3 души. През оребрените стени се процежда дифузна слънчева светлина, което превръща приюта за четене в удобна ниша, където всеки може да дойде с една книга и да забрави за всичките си светски проблеми

Изработен изцяло от борови дъски и смърчови трупи, изграждането на приюта е завършено в срок от 5 дни, което е наложително, тъй като структурата е поставена в обществена среда в Талин. Цялата структура е положена върху три дървени греди, всяка от които разполага с по три регулируеми крака, прикрепени към тях.

READER Shelter е изключителен дизайн, като се има предвид, че е проектиран и конструиран от първокурсниците по архитектура и градоустройство на Естонската Художествена Академия.Заслонът е представян в Pedaspea, Lahemaa, Северна Естония, заедно с много други структури, които са създадени от талантливите млади умове на Естония.

HomeArt

С любезното съдействие на Paco Улман

READER Shelter Project | 

Естониска Академия за Изкуство и Дизайн

Визионерът Цветан Тошков и неговия City in the Sky

Съвременната чувствителност и социални модели на съобщност, икономика и живот още не са изживели тласъка на Героичния Материализъм. Тласъкът, който ни дават визиите на инженер Винкел от 1840 година, приложени по знаменит начин от инженер Айфел, съчетани с триумфа на съвременния капитализъм в градове като Ню Йорк, още пораждат визии и творчески плам. Нещо повече- CarlosSlim Helu - един от най-влиятелните богати хора в света, застъпва становището, че бъдещето на цивилизацията ни е още по-силна концентрация в урбанистиката и изграждането на съответната икономическа и социална инфраструктура.

Аз не споделям този възглед, защото считам, че не отразява сегашните възможности на информационното общество и засилената страст на технологично обвързаната средна класа, към качествен личен и биологично обусловен живот. Считам, че технологиите от 19 и 20 век, породили съответните социални доктрини и колективни мании, предпоставят физически контакт в ограниченото от технологиите на механиката производство. Роденият от тази нужда модел на струпване е крайно ограничена, антибиологична общност от еднотипни, специализирани в тесни професионални, икономически и социални рамки социализирани индивиди. По-просто казано- ефективността в един механизиран производствен цех от 19 век, се определя от физическата големина на трансмисиите между отделните технологични операции. Отдалечеността от местоработата и жилището пък е предпоставена от транспортните възможности. Сместването на останалите обществени функции става в тази функционална рамка. 

Ограниченията на транспортните връзки и необходимостa и възможностa за комуникация формират специфична производствена и икономическата ефективност, нуждаеща се от физическо струпване на големи маси специализиравни индивиди в ограничено функционално пространство. Небостъргачите и комплексите от бетонни блокове са образа на това мислене и равнище на технологии. Този модел за градски живот, съчетан със стремеж към чиста природна среда е в основата на визиите за бъдещето на урбанизираната среда.

Точно такъв е проекта на една уникално красива структура за живеене на Цветан Тошков и неговия проект Cityin the Sky - concept architecture Споделям възхитата си с вас.

Аз лично предпочитам да лежа по корем на поляната и да си работя в компютъра. Резултатите от дейността ми да са някъде по кълбото. Офисът ми е в мрежата и сътрудниците ми не е необходимо да търкат съседни бюра в една канцелария. Считам, че и трябва, и можем да се върнем в естествената си природната среда благодарение на информационните технологии и така да възстановим пораженията от Героичния Материализъм и роденото от него социалното инженерство.

Знанието на гледащия и Знанието на правещия.

Винаги ходя в чужбина по работа. Никога като турист. Никога не стъпвам в квартал, в който има графити.

Когато си по работа, някой те чака там. Ти значиш нещо за него. Хлябът му зависи от теб. Ти си част от Света му. В неговият свят ти си важна и понякога незаменима част. И така не си в Чужбина. Ти не просто си в къщи, трепета на четката ти не просто дава отражение върху тъканта на живота ТАМ, a поривът ти става част от самия живот – и той има смисъл за тях и за теб.

“Това къща-твойто къща”- ме посрещна на прага на дома си на чист български приятелят ми холандец в Холандия.

 

И в изкуството е така.

В нашата академия доскоро пътя на изкуството свършваше около Ван Гог. След това изкуството беше “Земля в илюминаторе” и “Падмасковние вечера”. Краят на историята беше Ван Гог.

Затова и ще разгледам няколко контрастни истории от неговия живот, за да илюстрирам разликата между двата възгледа за живота и нещата. Всички сме чели, че е бил луд и че е гонил с бръснач в ръка колегата си. Какво преживяване нали! Екшън по всички стандарти. Не е нужно да си художник за да го направиш и ти. У нас туристите правят къде по-големи дивотии. И тези дивотии продават и вестника- и историите на изкуството. 

 

А също са ни пълнили главите с това, че е бил непризнат гения му- известно е, че лекарят от болницата в Арл, който го е лекувал, е затулял с портрета си, подарен му от Ван Гог, дупката в мрежата на кокошарника си. Сега виждате, че доктор Гаше е бил по-луд. Не само той, а и другите от обществото им в цивилизована Франция са одобрявали дивашката му постъпка. Те са били туристи в изкуството. Те не са видели посланието и духът на времето, и предхождащия ги  сетивен и културен модел, обективирани в нова живописна практика. А може би са ги видели…Затова са го вкарали в лудницата в Арл. Затова и у нас са убили Сашо Сладура. И не само него. Вижте драматичната съдба на големите български поети! Смятате ли, че палачите на Гео Милев са обърнали внимание на новите езикови конструкции и породената от тях словесност, в поемите му за организирания бандитизъм у нас през 1923 година? Очевидно, във времето си добре са съзнавали стойноста на експеримента и способноста на резултатите му да променят същността на светоусещането и живота. Разбирали са и едните- и другите. 

Така вече става разбираема- дори и за туриста- следнана история.

На пленер са двамата- Ван Гог и Сезан. Изследват промените в светлината през различното време на деня и затова композициите за деня са еднакви, а цветността е друга.  Сезан е заможен син на банкер и по това време вече има славата на ментор с всеотдайността и праволинейността си в каузата на новата цветна живопис. Та седнали са, опънали стативите и рисуват. По някое време Ван Гог си слага кафява боя на палитрата. Сезан не казва нищо. Просто си изважда револвера, слага го до себе си и продължава да рисува. Правилно- нали! И аз бих го гръмнал за предателството.

Вижте къде е проблема. Kогато рисуваш портрет с молив да речем, това което всъщност вършиш е да оставяш следи от графита по грапавата повърхност на хартията. И така, и така, докато предадеш израза и хванеш характера.

Моят въпрос към вас е- как така казвате, че следи от графит "улавят" характер?

По какво съотношението на черното и бялото внушават прилика и характер с портретувания от плът и кръв, а не от хартия и графит, та му се възхищавате? Артистът е изградил В ГЛАВАТА ВИ съчетания и съотношения от петна и материал, които в съвкупноста си пораждат съпоставимост с друга позната ви група възприятия, носещи името на портретувания. Хванал му е характера нали? Хванал ви е нишките на възприятията.

По сетне чак Салвадор Дали и Луис Бунюел ще манипулират чувствителността и възприятията с бръснача и окото в началото на прочутия си основополагащ филм. Те извеждат Тази Случка с Ван Гог в техника. Ето, в това е магията. Това е вече ДРУГА история. Как се прави това , надградено с откритията в техниките на всяко поколение, е същинската история на изкуството и тя се учи само с четка в ръка, с учител, и в ателие. Това е постановката в изграждането. А за туристите са сценките на "изобразяването" и "пресъздаването," с фигурата и сюжета. Казват му изобразително изкуство. Проходилките на фигурата и сюжета могат да се разкажат с думи и да се изиграят от всеки. Не е непбхпдимо да познажаш основите на пластичния език. Достатъчно е да се разпознава героя и композицията да илюстрира правилно социалната или идеологическата задача. Този вид  "пресъздаване" е историята на изобразитено изкуство от учебниците ни. Изкуствоведът в тях е като гид на туристи.

“Погледнете наляво! Вижте как Ван Гог си реже ухото с бръснач”.

“Вижте и сюрреализма през 1929 година! Гледайте сцената с бръснача в Un Chien Andalou
“Колко затрогващо го е казал авторът!Каква душевност! Сюрреализмът!”

Благодаря. Няма как хем да е социално- хем да е изкуство. Няма обслужвашо проникновение.

Под булото на фигурата и сюжета, чиято манифестация наричахме Социалистически Реализъм, редица български автори продължиха търсенията и откритията във езика на скулптурата и изкуството. Тази истинска история мисля да представя в един програмен проект на Скулптурен Парк Варна. За да илюстрирам безспорния факт, че една и съща лирика и музика звучат убедително и с - и без сюжетен фон и визуална интерпретация, за да видите че сюжета и музицирането са разични и само асоциативно свързани неща ще ви пусна няколко различни версии на One Dich на Ramstein.

                                                        One Dich.Ramstein

Ето я същата лирика и същата музика, но без сюжетен фон.

 

Ако с това съм успял ще направя още една крачка към истината- нека съпоставим музицирането в портрета при учителя на моя учител Марко Марков и при Арно Брекер. И двамата са ученици на Бурдел. В съпоставката им ще се откроят похватите наследени от тяхния учител по пластичен език.Аз лично не съм на тяхното ниво в портрета, имах собствени изследвания, които сега учите в Академията и не сколасах за всичко. Знам обаче този и тези, които могат по-добре от мен да го направят. Ще се опитам да ви ги представя в серия изложби.  

Най-общо това ще бъде равносметката за последните 50 години Скулптура у нас. Ще видите най-добрите. Без да ме интересува кой в кой отбор е бил и какви са социално-политическите етикети на времето, което те трябваше да преодолеят за да оцеляват като артисти, и в едно трудно за изкуството време да пре-предадат знанията и техниките и на изразяването, и на обективирането на възгледи и убеждения чрез занаята на скулптурата. 

Защо Весо е тръгнал да представя нещата от миналото ли? Ако анализа и съпоставката стават едва сега, то кое точно е минало? А и за разлика от вестника и теевизора има вечни стойности, и изследването на начините на визуализация и изразяване, в и чрез пластичен език е тънката нишка на знанието познато ни от пещерата Ласко, която не е прекъснала за вас благодарение именно на тях. Ако Тънката нишка на цивилизацията прекъсне тук и сега, то децата ви ще отидат ТАМ, където някой ще ги чака още от Големия Разлом на Фукуяма, и те ще бъдат част от живота му, и част от културата му, и част от възприятията му. А вие ще сте просто група туристи на една забравена ог живота гара.

И най-накрая, но не по важност. Ако ПРИЛИКАТА беше целта на 20 годишното обучение в изкуство и скулптура- то да закрием Академията и да си купим 3D скенер и 3D принтер. А студентите да пратим да берат ягоди в Шотландия. За какво са ни? Чувам че закриват специалности. Да побързаме-а?

А сега за Музата ми, която е По Пътя, a и не мисли да бере ягоди в Шотландия: