Не беше трудно да споделя с изначално концептуално нагласените колеги в Холандия, представи и чувствителност като тази, на горната рисунка. Затова и през 1998-99, за мен беше блаженство да работя с вероятно най-добрия рисувач, когoтото съм виждал, камо ли пък работил Hemk van Dalen.
Ние си писахме около година по общата ни идея за съвместна изложба в градската галерия на Дордрехт. Когато пристигнах, два месеца преди изложбата, той ме причака на рейса от България, заведе ме едва влачещ се след толкова път и неспане в ателието си и ме принуди да обсъдим ключовите тези отначало. Три дни неспане на моя немски беше запомнящо се, но си струваше. Инсталацията ни се казваше"Анализ на мисленето и нещата". По-долу ще видите детайли от нея. Целта ни беше да съпоставим базови образи от двете ни цивилизации.. .
Смисълът на вникването и вчувстването в менталните и емоционални структури на другия, бе да установим това поле на възприятийни модели, където се припокрива културната ни съобщност и в което импулсите ни за творчество да са общи. Работата тръгна от моя нетактична публична постъпка. На откриване на моя изложба, на пресконференцията, техен изкуствовед ми подаде топkата с въпрос "какво мисля за съвременното изкуство и в частност това в Холандия".Аз отвърнах, че в момента нямам интереси към културата в Европа след девети век.Това го казах в най-стария холандски град, основан през девети век и където е основано първото специализирано издателство за философска литература- някъде през ранния барок Основната маса колеги и зрители ми знаеха работите и посоката още от "Магическо пространство Тангра" и вместо да се засегнат, допуснаха, че имам неща за споделяне.
Работихме с Хенк ван Дален по темата. Откриването съвпадна с присъствието на голяма група колеги от България. Единственият въпрос, който ми зададоха колегите.bg, беше откъде съм купил гъвкавите огледала, върху които сме наредили с Хенк 12те тома на увитата в позлатена хартия Енциклопедия от 17 век. Няма да кажа името на колегата. Той поне пита нещо.
Едва през това лято споделих някои неща, както ги мисля с двама млади колеги от Търново.
Тогава ми остана малко време и направих при изгрев слънце, на 11 май, този кръг от набити във огледалото на канала 24 медни тръби. Наклонени, тръбата и отраженията и напомнят руни- предкириловата писменност. Холандските колеги не пропуснаха да ме заведат в тяхната готическа катедрала за да се убедя лично, че през 11 век все още има рунически следи и надписи и при тях Беше велико! Показаха ми, че сме били в сродни културни съобщности.
